История | WakeЪп! България

История

2011 WakeЪп! Open Your Mind

2012 „Immortal Traditions“

2012 „Мистериите на Странджа“

2012 „Пътят на Орфей“

2013 “Празникът на Слънцето“

2014 „Обратно към Корените“

2015 WakeЪп! България

2016 WakeЪп! България „ЕДИНеНИЕ“

Положението е такова, че буквално стоя и ви пиша от един хамак, разпънат между два бора в една горичка. Тук съм от десет дни и не искам да си тръгвам. Ако си мислите, че в скута ми стои лаптоп сте в грешка. Компютри няма, телефоните губят обхват, а интернет…за какво ни е интернет, ние си говорим!

Вместо това в скута ми стои започнатата книга, съвсем аналогова и миришеща на печатница, леко измачкана от разнасянето в раница. Върху нея е тетрадката от осемдесет листа, вестникарска хартия и химикалче пишещо в черно. Тук трябва да отбележа, че днес пиша с химикал, а не с молив, както обикновено. Принципно споделям мнението на Георги Господинов “ Пиша с молив, защото химикалът е твърде категоричен.“ Въпросът тук е, че аз искам да бъда категорична в тази си публикация и няма какво да задрасквам или трия.

Сещате ли се всички реалитите тип „Сървайвър“ или „Фермата“. Група хора живеещи заедно с определени задачи в нетрадиционна за урбанизираното ни общество среда. Тук където съм е нещо подобно, само че истинско. Няма камери, грим, сценарии и интрига, която някой да наблюдава. Тук има една общност от хора, които живеем, храним се, работим и се забавляваме заедно. Бродим боси по земята, къпем се на водопадчето и спим под звездите, алармата за събуждане е изгревът. Всъщност ние не сме тук просто за да „бичим айляк“. Докато се радвахме на описаните горе благини ние строяхме, преживяхме и сега разглобихме един фестивал. Работим с усмивка, ведра дума и уважение към другия, защото не работим за пари, ние сме доброволци. Интересното тук е, че си доброволец само първия ден. После ставаш част от семейството. WakeЪп семейство.

В чиято кухня храната е дар. Сипваш си всичко в една купа, за да има купи за всички и пак е вкусно. Вкусно е, защото някой се е постарал да сготви, защото цял ден си бачкал, ковал си тоалетни и барове, мъкнал си чували със сено, набивал си колове за „уличното“ осветление по безкрайните поляни или си прекарал деня в кухнята, готвейки за тридесет души, закуска, обяд и вечеря. Тук бирата винаги е сладка, било то и малко топла. Ракийката и мастиката са първи приятели вечер, а дрънчащите заровете на таблата са подкрепени от добрия хумор на дружината.

Сутрин се будя в хамака и с едно око наблюдавам изгрева. Тук е момента да реша дали ще стана или ще полежа още малко…да кажем до осем, защото задачите чакат, а хладнината на утринта те подканя да се разходиш. Ако си спал в горичката и искаш да се изкъпеш на водопадчето то това си е наистина разходка. Обаче няма как да я пропуснеш, защото да се облееш с ледената речна вода и то със силата на струята, която ти се предоставя е най-освежаващото и разбуждащо нещо на този свят… Съжалявам за любителите на кафето, но е така. Е, не че не пием кафе след това, но мисля че ме разбрахте!

Опитвам се да формулирам мислите си и да споделя емоциите в мен, да разбера какво точно искам да ви кажа, но е трудно, просто защото преживяното и изпитаното е невъзможно за дефиниране. Да се чувстваш свободен, жив и част от нещо. Да изпитваш пълно доверия към хората с които си, без дори да ги познаваш в онзи смисъл на думата. Да не мислиш, да не се съмняваш, да не поправяш и да не се бориш да доказваш е вълшебно. Просто да бъдеш, да си приет, да си простичко човек, да имаш две ръце и два крака, които да служат за нещо, без претенция, без его е приказно.

Wake Ъп си е преживяване, за което стигнах до извода, че е пълно когато си част от създаването му, от семейството. Защото смисълът, които той носи се простира много над едни три дни, в които чилваш на хамак и слушаш музика.

От всичко това си тръгвам с нови приятели, с една идея малко по-ясна мисъл за света, в който искам да бъда и за себе си. Една малко по-спокойна душа, приемаща неразбориите без паника, влагаща търпение и желание в работата си. Намерила отговорите на различни въпроси и пораснала с поне сантиметър сърце.

Да ти се случи това, което се случи тук е преживяване и аз съм благодарна за всяко едно нещо. От босите разходки в трънаците в търсене на най-вкусната джанка, до ваденето на забитите неща от ходилата. За споделените вечери под небето, когато сънят вече напира, но с поглед забит в звездите искаш да споделиш още една-две приказки. За всяка изпята песен, искрица жар и литри пролят пот в тамаскала. За вълшебните горски пътеки осеяни със свещици. Да, да и за комарите изяли тялото ми. За жестокият тен на сандали от ден втори, за всяко пропуснато хранене, понеже съм била унесена в работа. За това, че напълно забравих света, че нямах идея къде ми е телефона с дни. Утопия, в която съществува само тук и сега. Да бъдеш част от преживяването на семейството, да градиш, да се смееш и тъжиш е нещо, което няма да мога да опиша, никога. Защото само, които е бил знае! Но мили хора, забърквайте се, казвайте „Да“ когато е абсурдно и страшно, после танцувайте над себе си, без значение положението ви, защото и да е лошо пак е добре! Благодаря, благодаря, благодаря, на себе си, че преди време казах „Да“ .

източник – iloveourdreams.com