Щастливи родители щастливо дете

Децата са винаги носители на нас самите. Констелации, трансгенерационни практики и психотерапевтични методи и изследвания илюстрират едно и също. Дори собствените ни истории ни водят към факта, че не е въпросът само какво бихме искали да дадем на нашите деца, а как ние живеем с тях.
Колкото и да се стараем да бъдем все по-добри родители, осъзнаваме, че децата учат най-вече през споделените преживявания и идентификациите си с нас, големите.
Време е да насочим фокуса не към какво правим за децата си, а какво правим за да живеем ние щастливо с тях. Как се еманципираме от тях – за да ги научим на независимост. Как си даваме време на себе си, и как присъстваме във времето, прекарано с тях. Как обгръщаме собствените си емоции, за да понасяме техните, за да се научат те какво да правят със себе си, когато чувствата им идват в повече.
В тази лекция-дискусия-уъркшоп имаме възможност да говорим и да изследваме всеки въпрос, дошъл от вас. А аз предлагам тези няколко:
Съществувам ли, когато не съм родител?
Съществувам ли като себе си, когато съм родител?
Как общувам с другия родител, и дали той/тя е още моят/а Любим/а?
Възможно ли е да опитомя синята пеперуда на щастието, и да предам тази тайна и на моите деца?